Изповядването на греховете е процес, при който ние осъзнаваме и се съгласяваме с Бог, че сме съгрешили спрямо Него.
В Новия Завет, гръцката дума преведена, като изповядвам е хамалогео (ὁμολογέω) и тя има следното значение:
· Да кажеш същото, като някой друг; да се съгласиш с
· Да призаня; да се признаеш за виновен, за това, за което си обвинен
· Да изповядам, да заявя; да заява открито, да изговориш свободно
Всяка наша изповед е добре да бъде на глас (Римляни 10:9).
Когато изповядваме грехове, които осъзнаваме, е важно да бъдем конкретни и да посочваме онова, което искаме Бог да прости.
Можем да изповядваме, както собствените си грехове, така и тези на нашите родители, предци, и обществото (населено място, страна, организация) от което сме част, и в което легално живеем, работим или учим (Левит 26:40).
Когато изповядваме греховете на други хора, ние молим Бог да премахне негативните последствия от техните грехове, които могат да окажат влияние на нас. Това обаче, не оневинява хората, които са съгрешили. Ако те лично не са се покаяли, ще отговарят пред Бог за това, което са сторили.
Изповядването е преди всичко пред Бог, като това може също да се направи и в присъствието на друг човек (Яков 5:16), на който имаме доверие, че ще запази поверената му информация без да злоупотребява с нея.
В някой случаи изповядването на грехове може да се извърши и пред по-голяма група от хора (Неемия 9:2).